Произведенията ми варират по отношение на своя жанр. Като цяло считам творчеството си за комбинация от трилър, хорър и драма, в някои случаи с елементи на фантастика. Винаги съм харесвал сюжетите, които в една или друга степен акцентират върху противопоставянето между протагонист и антагонист в съответната история. Понякога то може да е по-явно, а друг път - границите да са по-размити. Предпочитам този похват, носещ и солидна доза напрежение, пред класическите мистерии, фокусиращи се основно над разгадаването на това кой е убиецът. Това, разбира се, не означава, че и сред тях нямам любими, но просто предпочитанията ми като цяло клонят в друга посока.
В контекста на напрегнатите сюжети кое е по-интересно съспенса от разкриването пред читателя на това, което се е случило или изобличаването на извършителя, за когото читателя вече знае, пред други герои?
И двете могат да бъдат важни елементи в развитието на дадена история. Понякога по-шокиращ може да бъде ефектът от узнаването на това, което се е случило (или което читателят вижда, че се случва в хода на творбата). В други случаи реакциите на съответните персонажи и решенията, които те вземат под влиянието на драматични обстоятелства, отварят неочаквана сюжетна линия, която също приковава вниманието.
Разкажете ни повече за третата си книга. Какви са историите вътре в нея?
Третата ми книга е озаглавена "Миналото желае своя реванш". Тя включва две новели и два разказа, като носи името на едната от новелите в нея. Сред историите читателите ще открият:
- бруталната вендета, която две жени предприемат срещу полицията на Сакраменто. За отмъщението си те имат изключително сериозни причини. Сюжетът е обвързан и с враждата между две мафиотски фамилии, както и с борбата за оцеляване на жена, притисната до ръба.
- новела за сблъсъка между две сестри, развиваща се в България. Някога Иванка е убила Мартина и сега призракът на последната се завръща и копнее за реванш. Милост няма да има. Ще страдат и невинни. А победителят може да бъде само един.
- Един от разказите в колекцията представя живота на мъж, чиито съпруга и син стават жертва на сериен убиец. На свой ред Франк Кълън се разправя с психопата, когото хваща на местопрестъплението. За него обаче това не е достатъчно. Той решава, че трябва да избие цялото семейство на маниака и тотално да заличи семето му.
- "Дарбата" на свой ред се развива в Бразилия през миналия век. Историята представлява драма, чиято главна героиня притежава свръхестествени способности. До голяма степен акцентът пада върху промяната, която отношението на хората към нея претърпява с годините.
А кога очакваме да излезе от печат?
Може да я очаквате съвсем скоро.
Какво можем да разкрием пред читателите за автора на тези книги? Ако бихте искали да споделите фрагмент от своя свят кой ще бъде той?
Аз съм човек с балансирано отношение към живота. Вярвам, че той е както труд, така и забавление. Обичам фактите, но вярвам и на интуицията си.
Аз съм човек с балансирано отношение към живота. Вярвам, че той е както труд, така и забавление. Обичам фактите, но вярвам и на интуицията си.
Мислите ли, че възрастта на един автор е от значение? До колко опита влияе на експресивността или на сюжета?
Според мен експресивността не се влияе толкова от опита. Тя е по-скоро продукт на начина, по който един човек е свикнал да борави с думите. Колкото до сюжетите, има автори с дългогодишна кариера, които въпреки всичко са доста разнообразни като творчество. При други, като Джон Гришам, професионалната им квалификация в голяма степен се явява основа на тематиките в произведенията им.
В абстрактното поле на изкуството писателите показват често неща, които са стряскащи. До каква степен мислите, че съвремената аудитория може да бъде разтърсена?
В наши дни това е значително по-трудно за постигане, отколкото през 60-те или 70-те години на миналия век, но все пак е възможно, макар и хората сега да са значително по-свикнали със сцените на насилие - били те литературна фикция или реалност. Интересно е и когато на страниците на дадена книга е подробно илюстрирано нечие коварство. Доколко сме свикнали да се сблъскваме с тази човешка черта в ежедневието си?
Тъй като работите в криминален жанр появявали ли са се концепции за престъпления, които бихте могли да опишете, но се притеснявате, че ще бъдат прекалено солени за читателите?
Има някои неща, които по-скоро не бих описал, но не заради реакцията на читателите, а защото просто не ми импонират като тематика и изразни средства. Ако имам желанието да напиша нещо, не бих се спрял само заради факта, че то би могло потенциално да шокира някои.
Един въпрос постоянно изниква в нашето ежедневие и той гравитира около отношението на съвремените хора към смъртта. Какво е то и с какво е различно от предходни епохи?
Живеем в информационна епоха с всички плюсове и минуси, които това носи. Смъртта е в медиите, а също и войните - нормално е донякъде хората да са претръпнали, след като не те, а малцина избрани, разполагат с властта да сложат край. Но за мен е по-интересно защо някои не ценят живота. Ставал съм свидетел на гледка, при която момче пресича оживен булевард на червено, без да се оглежда и на косъм от някои коли. Неговият приятел тогава го попита защо го е направил, а той отвърна "Аз съм безсмъртен!".
Тъй като сте историк как би изглеждала една криминална история в друг исторически период? Бихте ли я описали по различен начин или ще бъде представена отново по модерен начин както останалите ви авторски сюжети?
Аз имам подобни истории в творчеството си, за публикуването на някои от които в момента се намирам в процес на преговори, и те са описани по по-архаичен начин.
Как мислите, може ли изкуството да бъде изчерпано? Някои хора твърдят, че всички истории вече са разказани. Вие какво мислите по отношение на това съждение?
Категорично не съм съгласен. Светът е пъстър, но по-важното е, че всеки от нас като човешко същество е уникален. Дори и историята ти да наподобява нечия друга като сюжет, тя винаги може да звучи коренно различно заради твоята собствена индивидуалност. Казвам това с призив към всеки, който може би има желанието да започне да пише (или да се развива в някаква друга сфера), но има съмнения, защото е чул, че "всичко в това отношение вече е направено": Не слушайте тези, които говорят по този начин. Можете да имате свой собствен почерк и да бъдете интересни. Днес се намирате на определено ниво. С постоянство скоро ще сте на друго, а след известно време ще сте още по-добри. Талантът е важен, но той трябва да бъде развиван, а това става с упоритост. Пишете заради самите себе си, а не за да се съобразявате с нечии очаквания, особено с тези на хора, които просто биха ви казали, че "всичко е направено и усилията ви са безсмислени".
Кои са най-интересните истории?
За всеки човек това могат да бъдат различни истории. Всеки вижда света по свой начин. Освен това, е нормално интересите ти да търпят еволюция и да надграждаш върху тях. Понякога, също така, хората просто спират да се вълнуват от дадена тема или надживяват някои свои възгледи. Ето защо не мисля, че има еднозначен отговор на този въпрос.
