В началото когато баща ми почина...
Бях, толкова съсипана, че не виждах нищо около себе си.
Загърбих живота си, загърбих живите около мен, аз живеех с починалия - въпреки, че го нямаше физически, той беше в мислите и сърцето ми всяка нощ, и всеки ден.
Живеех за да довърша започнатото от него.
Да минаха цели 3 г., някак си се смирих, утихнах... Осъзнах, че каквото и да направя няма да го върна. Осъзнавайки всичко това разбрах, че материалните неща не струват нищо... И колко са лоши и алчни хората. Как за една ливада биха ти отнели живота без да им мигне окото, а дори и те не разбират, че нищо от този свят няма да си вземат.
Хората се сещат, но рядко говорят за близки, които са загубили. Може би защото се страхуват да си спомнят? Има ли спомени, от които се страхувате?
Хората се сещат рядко за близки, който са загубили... Може би защото връзката понякога м/у хората не е силна. Когато приживе всичко е било лицемерие защо да се сещат за този човек. А повярвай ми... Има много такива хора ,,Близки,, дето те прегрущат, а всъщност гроба ти копаят.
Защо да те е страх да си спомниш за близък?... Който е починал... Няма такова нещо... Когато си обичал този човек, ти винаги си спомниш за него, всяко нещо ти напомня за него.
Но има и вариант... В който някой е починал... В следствие на нещо, което си направил... О, да тогава найстина предполагам не е много приятен спомена от случилото се!!!
Споменът за моя баща е всеки ден с мен и не, не ме е страх... Напротив спомням си с любов всеки миг с него.
Историята, която стои зад двете ви книги е много поучителна и интересна. Коя част от нея си заслужава хората наистина да научат?
Тази част, в която осъзнах, че близките на моя баща, които му причиниха всичко това за една ливада са слаби и нещастни хора.
Тази част, в която им простих... Заради мен и моя баща. Частта, в която се освободих от тях.
Въпреки, че бяха спечелили ливада... Те не виждаха колко други неща бяха загубили и ще губят... Докато не научат урока си.
В огромното море от емоции кои са онези, които надделяват?
В мен има бомба от емоции...
Днес плача...
Утре се смея...
Силна съм, после съм слаба...
Но когато се сещам за него стискам зъби и се изправям.
Как става пробуждането и от какво се пробужда човек?
От силната болка, от загубата...
Когато душата отвътре нещо силно я наранява...
Кои са основните послания на книгата? Тя е изпълнена в специфичен жанр и споделя съкровени мисли, чувства и наблюдения.
Посланието на ПРОБУЖДАНЕ е да се Пробудим... Защото сме доста заспали в дните си, в мислите, делата си...
Да осъзнаем, че няма нищо вечно, да бъдем по-добри. Да се ценим на време.
Това са мойте мисли, чувства, наблюдения, които ще споделя с читателя.
Дано някой наистина се пробуди от тях.
Какво трябва да остане в нас, когато се потопим във втората ви книга?
Любов, добрина...
Пробуждане, осъзнатост...
Всеки да се замисли и да бъде по-добър занапред.
Къде ще бъде представена? Можем ли да кажем, че тя е добър повод както за размисъл така и за среща с хората, които уважаваме?
Представянето ще бъде в читалището на с. Дивотино. Корените на моя татко са от там.
Да, книгата е добър повод да се съберем, да се размислим, да си дадем сметка за много неща.
Какво сме направили, какво не сме...
Всеки, който ме уважава... Мен, и покойния ми баща ще дойде на представянето на книгата ми.
Лекува ли времето? Или само притъпява леко усещанията?
Както и в предното интервю отговорих на подобен въпрос и сега ще го кажа...
Не, времето не лекува, нито притъпява усещанията ...
Болката си е болка и ще бъде до края на живота.
С поглед напред какво следва след пробуждането?
С поглед напред...
Промених мислите си...
Чувствата си...
Аз се промених...
След моето Прабуждане разбрах, че трябва да продължа напред с добри дела...
Болката... Тя ме промени, станах по-силна, по-осъзната.
Има ли надежда хората да се опита да бъдат по-добри? Как можем да попадем ръка на останалите?
Винаги има Надежда... Тя ни крепи!!!
Аз подавам ръка, точно с книгата Прабуждане...
Но всичко зависи от този, който я чете...
Как ще я прочете, какво ще разбере и дали иска да се опита да бъде по-добър!!!
Ако човек сам не иска да си помогне никой не може да го направи вместо него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар